StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,043
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,400
   Точки: 2,649,083
   Съобщения: 153,293
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Дивият лебед

"Не искам да ти снема ореола
във времето, което се руши
от много вещество и малко воля."
"Молба" - Р. Радков


Днес на Времето вятърът слънчев през нас преминава -
той трепти триумфиращ, танцува неспиращ. Свисти.
Той прониква порфирен, ефирен... Недокоснат остава.
И присъства разтърсващ. И отсъства... заглъхващ и тих.

Аз от своята обич изплетох с конци ореолни
най-изящната дреха за твойте нетленни черти.
Да... горяха ръцете в обет мълчаливо-любовен,
ала вместо с коприва, Елиза тъчеше с лъчи.

Ето, ризата хвърлих... Спасени блестят раменете.
Чудо! Дивият лебед превръща се в принца свенлив.
До доспехите дивни - корона една царски свети.
Тя подхожда на рицар от знатен произход, нали...

В дни на воля оскъдни, така безразсъдни и бледи,
във които нетрайното време без памет руши,
ние с тебе се къпеме в струите свято Безвремие,
дето властващо случва се само вдън сродни души.

Твоя чист... тъй лъчист oреол аз не искам да снема.
И не мога, защото изваях сърцето си ТAM -
във деня невеществен на вечната притча-поема,
сътворена от Андерсен. Мага!... Добрия стар Ханс.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-10-24
прочитания: 327
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход