Изпопадаха тъжните лешници
по зеления мъх край реката,непроронени скривам сълзите
и на камък ми стана душата...Портокалово слънце притича
през небесните сини поляни,
бляскат петите му нежниот рошави облаци издрани.
да премине небесните двери,
диви малини ако поискаш,кой ли сега ще ти намери?
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me