Ти си лоно на нежна магия

и ме хвърляш на клада от зов -

тази мъжка душа - изгори я

и покръсти я с дива любов...

И наливаш омайното биле,

а по устните сладко горчи

и  тръпчивото  обезсилие

ме изпива с красиви очи...

Няма как да си тръгна от тебе,

а от себе си – няма къде...

Без любов е човек непотребен,

а със нея  - остава  дете...