Дъждът със сълзите ми се слива -

отново съм самичка на света,

без теб, закакво ми е да бъда жива?

За да проклинам доживотно любовта?!? 

Отново ме очаква самота,

само капките от дъжд не ме предават,

не видя ти и една моя искрена сълза,

само дъждовните капки свидетели стават. 

Отново аз ще плача до безсилие,

отново ще ме утешава и дъждът,

нима след всичко станало,

очакваш да повярвам в любовта?!? 

Като лудите - самичка си приказвам,

и проклинам се, че отново съм сама,

че искам да живея аз вече няма да показвам...

и знам, че ще ме утеши единствено дъждът...!!!