Като спомен от дъжд си ти
още във мен продължава да вали.

Нощ е...,всичко живо спи,
само възглавницата окъпана
в дъжд от сълзи сама стои.

Очите ми,без мъка не плачат,
дъждът,без облак не вали.
Само искрено който обичат,
могат да ронят сълзи.

Като пъзел,
в живота ми се появи,
но парченцето което ми липсва
си ти.
Не тръгвай,спри,назад се върни
и пъзела ти зглоби.

Дъждът,продължава да вали
то е бледо копие на моите
сълзи.