Дъждът вали.
Очаквам те на
тази гара...
И в този чужд
за мене град.
Сънувам ли,
или писмото ти
е истина?...
Защо усещам,
как сълзите
падат пак?
Съпруг, деца
и задължения...
Ще теглят
на обратно
твоят бяг...
Дали ще бъдеш
смела, както в
стиховете,
или щe
пожертваш
любовта?
Ето виждам...
влакът спира.
Непознати
преминават
покрай мен.
Очи затварям
и в молитва
питам:
- Има ли те
в моят ден??