Тази вечер вали. Като вчера. И пак
ме спохождат такива сълзи,
дето знаеш, че няма защо да текат,
но не искаш да спрат...
И дали
някой ден ще се случи, незнайно кога,
пак онази велика любов,
пак протегната силна и нежна ръка...
Само в смисъла има живот...

И дали ще откриеш щастливи очи
в огледалото, дето сега
тъжен спомен навява портретът на мъж
от отсрещната бяла стена.

Пак вали. Да вали! Да не спира и миг.
Как прозрачна е тази тъга!
Колко болка, невинност и чистота...
Смисълът е в дъжда...