StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,903
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,577
   Точки: 2,642,926
   Съобщения: 147,309
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,769

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Дъжд и самота

Защо ме гледаш с плачещи очи?

Какво ли търсиш - минали надежди?

Нима си мислиш ти, че със сълзи,

ще върнеш старите копнежи?



Не се опитвай - вече сложи край.

За тебе няма място във сърцето!

Нима повярва ти, че любовта докрай,

лети и носи се в небето?!



И моята любов летя,

но от стрела удави се в морето...

Не се опитвай вече! Тя умря.

Умря-разбита на парчета.



Какво сега? Аз виждам - съжаляваш,

но всичко знаеш има край.

Нали ти каза думата "раздяла",

а тя се казва от веднъж - безкрай.



Аз дълго страдах, чаках да се върнеш,

но ти така и не разбра.

И за сърцето само болка,

остави ти, утеха бе Дъжда.



Да беше ти Дъжда за да усетиш

солената вода на любовта.

Сега са наш'те роли разменени -

утеха и любов търси в Дъжда.



Той нежно по лицето ще те гали

и ще нашепва за отминали неща,

а пък солената вода ще пари

лицето ти помръкнало с Нощта.



Сълзите ти аз няма да изтрия -

помощ искай от Дъжда.

С целувки нежни няма да ги пия -

за теб и мен остава самота.



Защо ме гледаш с плачещи очи?

Не, недей - не ме целувай!

Недей да търсиш в мен следи...

Любов за себе си ти не остави...
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2005-02-09
прочитания: 359
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход