Мила, тъжна, гълъбице,
кацнала на моя праг.
Знам какво тежи ти на душата
по съдба, сестрице,
не тъгувай, може да изгрее слънце пак!
Подслони глава под моето крило,
поспи си!
Ще те милвам недомилван аз.
Виж умират в небосвода пак звездици,
но не е настъпил пълен мрак!
Мила, тъжна, гълъбице,
не разкъсвай моята душа!
Дай ми шанс и усмихни се,
със любов тъгата ти ще потуша!