Мога да целувам, но решила съм да хапя.
Познаваш ли ме? Аз съм дъщеря на Дявола.

Чувал си за мен, в това съм сигурна.
Уж легенди, но историите са истина.

Знаеш ли, преди Дявола да ми стане баща
бях в едно кралство принцеса..
Имах принц, имах златна каляска,
имах любов и короната кралска!
Еднорози дърпаха моята карета,
феи ми правеха венци от лалета.
Забавляваха ме вълшебни джуджета,
а нощем спях на памук от розови облачета..
Но деня в който щях да стана кралица
с една от феите и принца избяга.

Можех да обичам, но реших да мразя.

И вместо да погубя себе си в тъга
откъснах на феите скъпоценните крила.
Джуджетата превърнах в стража,
а оръжията им бяха познайте чии рога…

Можех да простя, но реших да отмъстя.

Тогава Дявола ме забеляза,
наведе се над мен и тихичко ми каза:

„Ти и аз нямаме душа.
От гърдите ни изтръгнати са нашите сърца.
Бъди моя дъщеря
и ще те науча да прегръщаш своята плячка,
с целувки да разиграваш врага
и с любов да му прекършваш света.“

Мога да целувам…
Познаваш ли ме?