Злокобен танц и рокля от дантела,
конец пробол е тънкия воал,
догаря свещ и пръчки от канела,
ехидна мисъл без искрица жал.
Уханна, дразнеща, студена,
настръхва с допира плътта,
грация изящна на газела,
с очи на котка, с име на жена.
От вещици е изтъкан през вековете
платът от черни къдреви коси,
пропит е с кръв на зверовете-
да бъде клада в мъжките души.
Мистерия в дантела, но коя е?
Стремеж в умът ми закипял,
но не прозрачен, който да не трае -
агония телесна без кинжал.
Релефна щриха гъне се по тюла,
изящни нишките са от любов,
тайната вековна ще узнаеш,
ако под нея зърнеш послеслов.
Зад топлия уют на тъмно було
покварена от демони жена,
с целувки и със заблестяло дуло,
играе си с живота и смъртта.
Готов ли си да бъдеш опит,
синтез от страст и злоба напоен,
да бъдеш тровен, мачкан,
да си затворник в моя плен?
Да бъдеш лъган, сладко мъчен,
ще молиш ти за свойта свобода,
но пак с дантела връз очите в здрача
ще допълзяваш кротко в моите крака.
Не можеш просто тъй- да дойдеш и заминеш,
как никой не попита досега,
с кого си мислиш работа, че имаш?
Та аз съм вещица с дантелена снага.