Дали да пиша красиви думи,
или да ти нашепвам грозни лъжи?
Дали да те обичам сега,
или да те мразя завинаги?
Дали да те целувам страстно,
или да те гледам страшно?
По-добре е да ти говоря красиви
истини;да те обичам винаги,завинаги;
и да те целувам страстно в страшно време.
Не мислиш ли?
А дали си сън,или си реалност?
Да не би да си детски каприз,или
си истинската ми любов?
А може би си само илюзия,или
си сбъдната мечта?
Не,и сега те лъжа.Знам какво си.
Ти си една реална,сбъдната мечта-ти си сбъднатата ми любов.
Сигурна съм!
Всеки път щом се влюбя,
си казвам,че това е истинската ми любов,но...не.
Това си само и единствено ти.
Ти си различен от всеки друг във всяко едно отношение-
начина,по които ме гледаш;начина,по които
ми говориш;начина,по които ме докосваш;
начина,по които ме целуваш...особено целувките ти.
Усещам ги постоянно,жадувам ги винаги,мисля
за тях непрекъснато!
Обичам те винаги,завинаги-обичаи ме и ти винаги,завинаги!
ОБИчАИ МЕ,ОБИчАИ МЕ,ОБИчАИ МЕ,....