Наистина ли мислиш, че с пари
могъл би да си купиш всичко?
Че ако тръгна утре във зори,
ще можеш да ме спреш с пари?!
Да, знам парите, че са важни -
купуваш време, щастие дори,
но даже със съкровища безбрежни
живот не би могъл да купиш ти.
Не би могъл да купиш и любов!
Заплащайки, ще купиш лицемерие.
И някой ден в забравен послеслов
ще пишеш сам за свойто погребение.
Че ти отдавна няма да живееш.
Ще дишаш - да, но няма да си жив.
Богат ще си, но сълзи пак ще лееш,
че сам се скиташ във света тъй сив.
И пак ли мислиш, че с пари
могъл би да си купиш всичко?!
Мисли си пак до утре във зори,
че тръгна ли, не ще ме върнеш с нищо...