Дали ще ме срещнеш сама някой ден,
Дали ще погледнеш с обич в очите?
Дали ще копнееш, дали ще желаеш,
Да бъдеш с мен – не за ден, а само за миг...

Сега съм щастлива, не плача, не страдам,
Сега се усмихвам без плахост и свян.
Жена съм – с гордост пленявам,
Мечта съм – със смях покорявам.

Дали тогава ще бъда изваяна хубавица,
Дали в очите ми ще блестят сълзи на радост?
Дали ще усетиш топлината на погледа ми,
Искреността на усмивката ми, любовта и копнежа...

Ще бъда ли същата, ще бъда ли твоя?
Дали ще ме искаш така, както сега?
Не ще се поправя, не ще остарея,
Ще бъда жена и спомен далечен...

8.04.2005
Първомай, България
Маги