Увяхнаха ли розите червени?...

Последните, с които те дарих?

Искриците в очите ти засмени...

Блестят ли още? Ами оня стих...

за влюбените... дето го четяхме...

Звучи ли още в твоите уши?

Стъклата потни помниш ли?...

Мълчахме

и с пръсти върху тях изписа ти

онази кратка дума: „Страст\"...

 Луната

свидетел бе единствен във нощта...

А как танцувахме във тъмнината

дали си спомняш?...

Ами песента,

която набедихме, че е наша...

Дали я чуваш в слънчевия  ден,

или по залез озвучава здрача?

Дали...  

Дали изобщо помниш мен?

Е, аз те помня... още те прегръщам

във мислите... целувам те в съня...

Макар и все по-рядко, но се връщам

в онези дни...

А днес е самота...