Дали за теб сам пак онази същата,
кожата ти целуваше със страст,
която до полуда любеше и канеше у вас?
Дали за теб сам пак онази същата,
която я дари с любов и след всичко я захвърли
самотна в света жесток.Отне и най-скъпото ,,честа''
в името на любовта- лъжа.
Дали за теб сам пак онази същата,
която наивна се луташе в света и накрая се опари
с теб от обичта?!
Дали си мислиш, че сам онова податливо момиче,
което сляпо вярваше в теб и отблъскваше талпата,
за да бъде само с теб?!
Сега онази, същата’ е вече променена...
Не вярва на никого в света и не се оставя на любовта - лъжа!
Дали си мислиш, че сам пак онази същата,
или пак променена след твоята лъжа?!
Но знай, че пак обичам силно и пак съм податлива
на любовта, но не лъжа.
Защото аз в живота веч не сам сама!