Дали си струва...
Да се връщаме в онези вечери,
когато ни омайваше небето.
Звезди безброй за тебе бях извезала.
Копринено везмо 
с цвета на кървавия залез.

Дали си струва...
Когато в погледа ти днес звезди
за мене вече не блестят.
Свенливо думите ни
между истините се таят.
А тишината… истински боли!

Дали си струва...
В графата “Първи врагове”
да ме запишеш -
щом сърцето ми крещи.
Мрази ме!
Но приживе не ме погребвай!

Не става дума за пари.
Безценното сме пропилели.
Прости ми!
Истината е една.
Живот без обич, нали не струва,
дори и... пукната пара!