Аз виждам те в тях, а понякога не.

Ту си старица, ту малко дете.

Но никога не си както тогава -

женствена, млада. Нима те забравям?

Очи мили сини, зелени и черни,

понякога срещат ме. Жадни таверни.

Но аз отминавам, студ и мрак ослепен.

Дали съм забравил как стопляше в мен?

Коси ме докосват - слънца, абанос,

но празен е допирът без дъх на кокос.

И трепет не раждат, в мене не палят.

Дали съм забравил как твоите ухаят?

Вкусът на живота е равен и плах,

сластта аз забравих. Сякаш монах.

Грехове много, с обещание мамят,

а нощите с теб не се ли забравят?

Аз искам те, а понякога не...

Кого да лъжа? Ум или сърце?

Щом не забрава е твоето всичко, а всичко си ти...

Да те забравям ли? Не! Обсебваш, нали?