Дали не съм си те измислила. Отчаяно различен.
Че нямаш бряг. И само гониш допира на тънките ми пръсти.
Дали не съществува в твоя свят едно единствено момиче.
За което се бориш. За което се молиш. В което се кръстиш.
Дали не си изгубил в нея всичко. Нежност.И сила.
Дали не си я целувал чувствено до припадък.
Дали не си изминал за нея сто хиляди мили
и не си коленичил в краката й. Безсилен. И малък.
Дали не си се губил в косите и, нежността им...отпиващ
Дали не си я стискал в двете си ръце, отдадени и уморени...
Дали не я обичаш, както аз те следвам, само мислено
и всичко пред очите ми - изглежда точно като тебе.
Прощавай, ако е така.... и съществува някъде едно момиче.
Ако за теб копнея без гласа на разума да слушам....
Нелепо е да вярвам, че ти където и да си, ще ме обичаш...
защото аз съм толкова сама... че нямам сили да те пусна...