С прегризани вени,
от зла безжалостна тъга,
със замръзнали колене,
броили стъпките в студа,
с блуждаещи очи,
гледащи в безмилостния мрак,
и с капчици сълзи,
изгубили своя блясък...
Едно момиче живота свой претегля,
поставя на везната щастието и скръбта,
в прикрита битка със житейската повеля –
„вдигни глава, следвай своята съдба”.
От стъпките й леки земята потреперва,
замлъкват и птиците от тъжните слова,
в реката потича горещата лава,
която извира от сърдечните недра.
Само малка звездичка свети в небето -
Приятел незнаен в зловещия свят,
искрица надежда й праща в сърцето,
че двама ще бъдат по дългия път.