Дали да те събудя... не, не искам

в мига, във който търсиш ме в небето

и в синьото на прилива разплискан,

и в тайния копнеж на ветровете.

Да ме сънуваш искам, моя ласка,       

и в утринна роса да ме превръщаш,

да ме рисуваш в пролетните краски

и пак омайно в себе да ме връщаш.

И ти за мен единствен да останеш,

спасение от болка и злокоба,

усмивката на ручея кристален,

любовта,  дарена ми от Бога...