StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,498
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,615
   Точки: 2,643,668
   Съобщения: 152,265
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Далечно споделени…

Процежда се във мене светлина,
душата ти разлистена ме вика,
размахвам тихо силните крила,
закичена в косите със иглика.

Далече си, но стигам пак при теб,
във стаята ти с вятъра присядам,
едно усещане цари навред,
към устните ти със ръце посягам.

Усмихваш се. Във плен си на съня.
Пак скиташ след безброй крещящи птици.
А аз съм там – във синята мъгла,
танцувам по опънатите жици.

Погалвам те със трепет във нощта,
една сълза смълчана се отронва,
студено е и трябва да вървя,
звезда копнеж страха ми пак прогонва.

Оставям ти от моята любов
за да те пази цял и безметежен
и в страстния божествен благослов
да те дари накрая със печат безбрежен,

а после си отивам със дъжда –
любимото ти вятърно момиче,
стопявам се отвъд, в реалността
в която до безкрай ще те обичам.

12.11.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-11-13
прочитания: 171
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход