Казваш, че далечна съм била
и че крия се зад ледена преграда,
а по лицето ми не виждаш ни сълза,
нито пък усмивка блага.

Опита ти леда да счупиш,
с юмруци да го разрушиш.
Кажи, нима не се научи,
че лед със обич се топи?

Огледай се и виж небето нощем,
не виждаш ли безбройните звезди?
И те далечни са, но никой още
заради това не ги е обвинил.

Когато обич във сърцето ти намериш,
когато с нея разтопиш леда
и във очите ми без страх се вгледаш,
ще видиш, че и аз съм мъничка звезда!