Далече си, това ме плаши.
Около мен е само мрак и пустота.
Седя и гледам снимки наши,
изпълнени със смях и веселба.

Далече си, но аз мечтая
за онзи хубав слънчев ден,
в които ще сме двамата и зная
тогава ще си неразделно с мен.

Далече си, но само път дели ни.
Нима това не е така?
Мисълта за другия крепи ни,
закриля ни и любовта.