Твоят дъх ме разпалва,
а аз се разтварям
на пламъка в синьото…
Водата в мен напира
(граници не признава)
и се разливам,
за да пиеш…
А душата ми,
засукала от слънце и простор,
се рее в нeзримото...
***
Жарките ми пръсти
по хладната ти кожа
предизвикват
вълшебни капки…
копринено нежни…
Пролетно набъбнали
устните попиват
живителен дъх
и разцъфтяват…
изкушаващо
с твоето име…
Съвсем неизбежно…
Създаваме облачна тайна.
© Павлина Петрова