"Нека да живеем

в настоящето!

С тебе го умеем

напоследък."

Думите приседнаха

хриптящо.

Загорчаха,

сухи като залък.

Нямаме ни минало,

ни бъдеще.

Имаме единствено

Сега.

Мигове на погледите,

влюбени

в целостта

на общата душа.

Имаме и музика

изгаряща.

Звук китарен.

Дрезгав глас в ноща.

И Висоцки молещо

припяващ е :

" Галопирайте /коне/,

 но без крила!"

Галопират миговете,

нашите.

Като за последно вдишват

любовта.

Огънят в сърцата

подлудяващ е.

Е,... нека да живеем

за мига!