Когато соковете ни се слеят
като пулсация на тичаш,
към утрото гепард
ще съм щастлива
от дивото във мен!
В затоплената
почва на душата ми
ще има кичур...
милващ те
по слънчевата скула.
Сплетени във плитка
откроени в отсрещното сияние
нашите тела
в безсъние
ще бъдат само осезание...!
Вълшебството,
което разплисква се в прибоя,
в началото
на моя край
да те обичам докато мога!

10.06.2009г.