Да те обичам повече ли? Как?
Та ти си моето неизмеримо,
като полята си от ален мак,
които до безкрая чак достигат!

Да те обичам повече ли? Колко?
За тебе всяка дума, всеки ред с любов е,
в мене, колкото в морето на дълбоко,
притихнал си, намерил си покоя.

Безкрайност и безмерност, друго няма,
а ако има - думи са излишни...
И тихо ми е - без ненужна драма,
без спомени за болките предишни.