Беше буря, в мрака те намерих.
Беше сянка, душата ти премерих.
След това превърна се във ангел,
който търси истинска любов.

Аз дадох ти я без да се замислям
и превърнах живота си във гроб.
Тогава страдах, защото те обичах,
тогава молех те, но ти думите не ми дочу.

От него ден за мен ти стана безразличен,
от него ден превърна душата ми във кал,
от него ден малкото момиче не молеше със жал.

Подлъгах се  под думите ти мили,
подлъгах се под нежната ти срам,
подлъгах се, че ме обичаш,а всъщност
вече нищо няма да ти дам...

И днес ще продължавам да вървя напред,
и днес аз оглеждам се навред - да търся слънце,
а не теб...