Босилково,
уютно,
водопадно
в шепете си
сбирам те в съня си.
Ухая те,
целувам те
със огън отдалече
в спомен
от разплакана ресница.
Без вкус
по напуканата устна
усещам полъх,
как утрото
пробляскващо се плъзга
превърнато
в овални мънички петна,
от слънце на изгаряне.
Разголена нощта си тръгва
в мираж от недоимък
към синева -
искряща,
мокра,
топла
под купол от
звездна тишина
където през процепа
ще светя само аз
мъничко...
съвсем за миг
преди
да се събудя.
И ти ще съмнеш
заедно с мен,
когато тихичко
до теб въздъхна!!!
29.07.2009.