Моите сълзи тази нощ ще горят като свещи.
Тихо восъкът капе на твоето рамо.
И се превръща в низ от грешки.
И се впиват – сякаш строшено стъкло,
и се впиват във тебе...
Като малки стрели са -
забиват се пряко в плътта ти.
Малки стрели, отдалеч долетяли.
И по теб се забиват – със сила.
По теб се забиват – косо.
Тази нощ моите сълзи по тебе ще парят.
Живи въглени – теб ще изгарят.
Твойте ръце, дето друга ще галят,
безнадеждно се палят.
Без пощада изгарят, търсещи ... мен ли?!
Тази нощ ме сънувай – не онази,
дето думи красиви ти шепне.
Тази нощ ме сънувай – кошмар съм
в съня ти - щом отново затвориш очи си,
буен огън във тебе ще лумне.
Тази нощ, тази нощ скоро ще свърши.
Утрото – по-мъдро било е. Ще бъде!
Но дали ще намериш сили
да кажеш просто и тихо: Прости ми!
Или ще подпалиш съня ми...