uFeel.me
Да плачеш от щастие
Автор: dim-dam-dum_F,  10 октомври 2006 г. в 00:00 ч.
прочити: 918

Часът е... някъде между миналия и бъдещия ден.
Сезонът... между топлото и светло лято, и мрачната зима.
Сама в стаята си съм.
Сълзите ми тежко наказват възглавницата.
Мислите ми препускат бурно в главата ми.
И ето че изплува и той-въпросът.
Защо плача като имам всичко - имам теб?
В стаята звучи музика, изпълнена с болка.
Часовникът, изморен, отброява дванайсет.
Защо не мога да заспя, а сърцето ми бие толкова силно,сякаш няма утре?
И ето че вече знам защо плача.
Плача от щастие.
За първи път.
Мислех че е невъзможно и само глупаците го правят.
Но...нека,нека бъда глупачка и да плача,защото те обичам,че и ти ме обичаш.
Нека плача от щастие.
Нека сълзите не пресъхват.
Защото те не са онези... горчивите - те са по-сладки дори от съня.
Те се стичат по бузите ми, по устните ми, по шията ми.
Сякаш са целувките ти.
Сякаш си с мен в тъмната нощ.
И колкото по-тъмна става тя-сълзите капят ли капят...
И ето... усмихвам се през сълзи.
Но това не е трудна усмивка.
Най-искрената и чиста усмивка, която мога да ти подаря.
Нищо, че в момента те няма.
Утре ще има - със сигурност.
И ето че чувам гласа ти:
"Заспивай, любов моя! Бъди спокойна. Аз те обичам и утре отново ще сме заедно."
И... усмихвам се пак.
Клепачите ми натежават.
Заспивам!
"И аз те обичам!"

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me