Да плаче саксофон -
сърцето ми в смут да хвърли!
Разбий мечтите ми -
страстта отмина вече.
На душата -
сянката премина
по таз пътека неизвестна.
Отбрулено листо
от вятър мразовит.
Ела – върни се!
Нека всеки атом
във мене да запее!
Повикай ги по име –
те ще ти отвърнат!
И някой в нощта с две ръце
ще те прегърне!
С устни ще изпие твойта сладост.
А после в безкрайна радост -
до тебе ще се сгуши.
Ще плаче и с тъга и с болка.
Вселената със сълзи ще измие.
Ела – при мен върни се!