Пусни ми от нашите, тежките песни.
За Неда, за Яна, за прекатурилата се планина.
Да запеем (нищо, че не можем) нотите нелесни
И да слеем чрез песен душите си в нощта.
Съдба ли? Ех, даже зла орисия!
Тежко, приятели, много тежко стана.
С празни надежди, с празна кесия,
Само песента за любов ни остана!
Да пеем, приятели, даже докато се съмне.
Да им покажем що е българска любов.
Може би и злото най-накрая ще си тръгне.
И денят ще дойде, донесъл късметът ни нов…