Отчаяно чукам на всяка врата
и питам за него “къде е”?…
А хората само ми кимват с глава
и казват “мъж такъв тук не живее”.
Тръгвам смутена, отчаяна, боса –
душата ми тотално е разбита!
Цял живот за обич ли ще прося,
за него ще престана ли да питам?
И до кога ще тичам след миражи
и след измислени, уж истински мъже?!
От тях съдбата се опитва да ме пази,
да ми покаже иска, че сама съм най-добре.
Ала за думите и аз оставам глуха…
и за мъжа отново и отново питам.
Животът без любов ме тласка към разруха,
поне веднъж от нея искам да опитам!
Животът без любов не е за мене –
аз искам смисъл, искам някого до мен!
Гореща кръв бушува в мойте вени,
и да обичам искам всеки божи ден!