ДА ИМА ЗА КАКВО ДА НИ БОЛИ

Листата уморени тихо шушнат

и пада златен дъжд над нас.

И тази есен бавно ни напуща

в най-искрения кротък час.

Листата се въртят, танцуват леко

и музика в душите ни звучи,

и кратката ни есенна пътека

полека и несетно се топи.

И пак тъжим, че мигове разделни

трептят в загукалата тишина;

че с меки тонове – миньорни и пастелни,

мечтателна и щедра Есента

със старото си злато ни погуби

щом с дни като пендари ни дари,

да светят в спомени - добри и хубави...

Да има за какво да ни боли! 

 1977г.