uFeel.me
Да бяхме поиграли на любов
Автор: nella_gold,  30 ноември 2010 г. в 06:06 ч.
прочити: 565
Разкъсах тишината на парчета.
Разбих мечтите си – почти до бяло.
Във всеки ъгъл по едно оставих.
Да бях мечтала по–преди - сега не става.

Времето сега е спряло.
За теб и мен - в една ненужна канонада.
На криеница пак ще си играем.
Докато се съмне... само.

На масата оставих свещи да догарят.
Извиках тихо – никой да не чуе -
в съня ми ти поне да се завърнеш.
Но мисълта във въздуха остава - като паяк.

Самотата си заключих във килера.
На рафта, дето спомените пазя.
Захвърлих мислите си – пратих ги далече.
В празничната вечер пак да съм със тебе.

Приспах илюзиите – с хапчета за сън.
Прозореца отворих – нашироко –
повиках плахо вятъра отвън -
с хладни ласки да ме прегърне вместо теб.

В очите си разсипах вместо сълзи
капки ноемврийски дъжд.
В зениците си още пазя искрици
топлина от твоите очи...

Във вените кръвта ми ... все тече.
Сърцето ми се свива уморено –
забавя всеки удар за живот –
не мога вече, дявол да го вземе,

със теб да си играя пак на жмичка!
За теб съм само път широк,
по който, без да се обърнеш, мина.
Поне да бяхме поиграли на любов?!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me