Спуснаха се бавно по лицето
две горчиви, кристални сълзи...
Сълзи, дошли от болката в сърцето,
сълзи от погубени, нежни мечти.

Сълзите на една жена,
която нецелуната заспива
и утрото посреща все сама,
а младостта и бавно си отива.

Сълзи, горещи и горчиви,
които още търсят любовта...
Сълзи от две очи красиви,
обречени на тъжна самота.