Душата и бе пълна с любов!

Влязох там, видях я!

Душата и бе чиста роса,

в утрин ранна по трева зелена.

Не хвърляйте камъни по нея!

С очи изкривени от злоба и мъст.

Казвате - чест, морал и дълг,

тя трябва, греха си да плати!

Душата и бе пълна с любов!

А тя е свише, дар от Бог!

Кои сте вие - тълпа от злост,

та вдигате ръка към нея!

16.05.2013

ДЖУЛИЯ БЕЛ