Как сърдечно спомен накипял

превръщаш в минала прелюдия...

Как,кажи,до днеска си живял,

щом знаеш,че обичам...Другия!?

Как тревога бясна във кръвта ти

не е избила по лицето?

Умело я прикри дори смеха ти,

а знам,че плачеше сърцето.

Как,кажи,безумния си огън

с ледена каишка усмири,

а всеки ден измъченото "Сбогом"

душата ти изстрадала мълви?!...

Как си се измъчвал дни и нощи

и захвърлял си поредната илюзия,

когато знаеш,че безумно още

желая и обичам...ДРУГИЯ!?...