Добре ми е сега - спокойно, топло,
лекувайки със време свойте рани.
Във самотата свила се удобно,
от всички чувства живи, неразбрани.
Добре ми е! Предъвквам стари мисли
и действия претеглям на кантар...
Прогледнах и изрових толкоз истини,
светът ми срина се, със грохот, цял!
Добре ми е! Събирайки сърцето си
и вярата прераждам със сълзи...
Захвърлям стари спомени в мазето си,
забравям всичко дето ме рани.
Добре ми е така - далеч от буриите,
полу-живея в непробуден сън.
Далеч от всичките любови- трудните,
стихиите вилнеещи на вън...
Добре ми е така, но не-щастлива съм,
във свойта клетка свила се сама.
А искам да извикам силно \"Жива съм\",
но жива ли съм в тази самота?!