До днес бях твоя  любима, приятел, съпруга,
до днес сърцето ми в твоя ритъм туптеше,
до днес бях себе си и с тебе ме болеше,
но днес променям се и ставам друга.

От днес ще виждаш само част от мене
и то частта, която надали харесваш,
ще съм призрак, за теб ще съм бреме,
ще се молиш да се върна за да ме усещаш.


Но аз ще съм студена и безлична
без сълзи, без смях, без мечти,
ще виждаш край теб да минавам,
но ще ме търсиш с молещи очи.

Когато чашата кафе ти нося сутрин,
ще си спомняш за мен и мойта душа,
ще заплачеш уморен, безлюден
за мен, за теб, за любовта...

От днес не те намразвам
нито от днес те виня
с мълчание те днес наказвам
дано усетиш как мен ме боля....