Днес жива съм...
отново дишам.
Тъй леко и щастливо ми е на душата.
Съмнения, печал и низост,
далече са от мен - отнесени от вятъра.
Живота весел и красив е,
приятно ми е всичко-пеят птици...
Ох, на какво ли туй прилича ми...
май, влюбена съм хора... всичко има смисъл!
Красиви ми се виждат даже лошотиите,
летя, прощавам всичко.
Не искам туй да свърши никога...
Не искам... ала кой ли ще ме пита?