Видях я във дъждовен ден,
валеше и във нейните очи,
не можа да поговори с мен
- пречеха и многото сълзи.
Видях и него - груб, жесток,
гръмко проклинаше дъжда,
той беше нейният порок,
който ще е с нея до смъртта.
Дъжда ще измие тъгата,
след него идва свежестта,
но тя отново ще дочака
дни на обиди и тъга.
Кураж намира в свойта проза,
сломена и ужасно наранена,
помнете - розата е роза,
където и да бъде посадена.