Не спира дъждът по паважа да бие,
забързан излизам, не искам заслон.
И нека сърцето прохлада да пие-
отронил милувка небесният склон!

Само там няма никой тях да ги види-
наранените мъжки влажни очи,
щом капки целуват дъха керемиден
на горещият ден събирал лъчите.

Само там ще мога да пусна на воля-
моя плач върху мокрите сиви павета.
Само там ще бъдеш завинаги моя-
в надежда изплакала солта на сърцето!

10.02.07.