Дъждът се сипе от моите стиховеи все така в очите ми вали...Навярно мен така са ме орисали –от всяка болка триж да ме боли. Вали си той... по мислите на хората.Така различно всеки ден вали...Отчаян дъжд на болката, умората,или порой от влюбени мечти.... Днес сипе се дъждът за изцеление,събрал в едно и радост, и печал.Като дошъл от друго измерениеи моите очи току познал... А аз стоя, невидим като спомена,непредвидим в дъжда, като дете...и гледам как отмива я, огромнатачовешка болка. Мъничко поне... Отмива влюбен шумно тротоарите.По тях ще мина слънчев после аз.Ще късам по паважа минзухарите,родени от любов поне за час... Не винаги от болка... Във очите мипонякога и от любов вали...Очакван дъжд, живял в мечтите ми,вали по мен. Днес влюбено вали... Октомври, 2010г.ТополовградНиколай Дялков