uFeel.me
ДЪЖД И ВЯТЪР, И МОРЕ СЪМ
Автор: bohem,  15 март 2013 г. в 11:49 ч.
прочити: 456
© Николай Дялков
 
Нали дъждът се влюбва във тревата
и в силата си страстно я прегръща.
Нали воал цветята си намятат –
от вятър. За любовната си къща.
Нали реката бяга към морето,
защото то в прегръдката си чака –
да я посрещне в утрото си светло
и после – да се скрият нейде в мрака.
Нали денят подгонил е нощта ни,
защото по момчешки я обича
и търси си целувка обещана –
тъй както обещава я момиче.
Нали и аз от утрото си тичам
след спомени, защото теб те няма.
Та кой съм аз без тебе, сам, момиче –
прашинка – във измислен свят за двама.
Но с теб съм дъжд. И вятър. И море съм.
А ти си ми цветче в трева. Река си.
И двама ли сме – всичко в мен е песен,
извита от девойки тънкогласи. 

    За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me