Сърцето - нежно птиче във гърдите
политна, не разперило криле...
И слънчев лъч проблесна във очите,
откъснал се от своето небе.
Докосна ме със цялата си нежност,
ледът, покрил сърцето, разтопи.
И моя свят превърна във копнежност,
в очите ми се спуснаха звезди.
Почувствах се обичана... желана,
една уханна момина сълза...
Със обич от една ръка набрана,
от мъж един със приказна душа.
Докоснал ме със дъх и нежни устни,
в гърдите си ме скътал, за късмет.
В душата си със слънцето го пуснах,
дано да носи хубав берекет...
Дано да е усмивката желана,
която кара всичко да цъфти.
Дано е любовта що свързва двама
и жива е до идните им дни!