Денят при мен преваля: тих но скучен, слънчев, но самотен

блуждаят мислите ми днес в/ъв/ младостта

прехвърлят спомени от минали години

чертаят си сантиментално планове за невъзможни бъдещи неща.

А как е твоя? Празничен и пълноценен,

изневерява ми отдавна паметта,

но все пропускам да забравя рождения ти ден

и днес проплаква изпепелената ми вече за любов душа.

Неразбираемо, болезнено, саморанимо,

се питам непотребно още : И при теб ли е така?

Дали се смея всяка нощ в съня ти,

когато си обгърнал, с нашата прегръдка, своята жена?

Дали си имаш всичко, за което планове кроихме двама?

Дали присъствието й е заличило спомена от мен?

Дали си скъсал снимките, които разделихме?

Дали...дали възможно е да си щастлив без мен ? Дали?

Като любим, за който винаги ще пазя кътче в/ъв/ сърцето,

с/ъс/ скрита ревност, но без злоба, само с мъничко печал,

след толкова години със съдби различни

сърдечно моля се и ми се иска ти поне да си успял!