Нощта те извая... от хиляди сънища,в тихата уличка, в стария сводна малката, тясна квартира, потъналатам – в идеала на твоя живот.А ти ме целуна... Безкраят на утротосвря се в косите ми, блесна в перчем.И там, по “Раковски”, във Ямбол се впуснахмеаз и ти - двамата... Май не съвсем. Отдавна квартири със теб не наемаме.Няма “Раковски”... И няма момче...Но все още пърхат калинки в корема ми,щом запрепуска в мен стадо коне,когато целуна ръцете момичешкина уморената моя жена.Дали има край на такова обичане...И младостта ни... дали е била?